Лекарите, а не съдиите, трябва да решават кога да лекуват пациентите без тяхното съгласие

Неотдавна се грижех за мъж на междинна възраст в моята болница, който имаше тежка сърдечна непълнота, изискваща поддържане на живота. Когато беше изключен от машините след няколко дни лекуване, той стартира да демонстрира психотични признаци, в това число налудно мислене, тангенциален диалект и параноя. Научих, че той е имал дълга история на нелекувана шизофрения, която го е отчуждила от членове на фамилията и другари, с които на процедура няма контакт.

Пациентът ми изиска да си тръгне болничното заведение. Изпращането му вкъщи обаче щеше да бъде проблем. Не можеше да се грижи за себе си. Имаше дребен късмет да вземе медикаментите си, в това число разредител на кръвта, с цел да разтвори съсирек в сърцето му, преди да аргументи инсулт. Дори беше по-малко евентуално да приема психиатрични медикаменти, от които не вярваше, че има потребност.

Моите сътрудници и аз не знаехме какво да вършим, по тази причина се обадихме на лекуващия психиатър. Психиатърът незабавно разгласи, че пациентът ни няма потенциал да се изпише самичък от болничното заведение. Пациентът не можеше да разбере последствията от този избор, да вземем за пример, или вярно да претегли рисковете и изгодите от него. Психиатърът сподели, че пациентът би трябвало да остане в болничното заведение, с цел да получи психиатрично лекуване, даже срещу волята си.

Мнението на психиатъра имаше смисъл за мен. Пациентите с нелекувана шизофрения имат по-висока смъртност от тези, които са подложени на лекуване. Надяваме се, че лекуването ще възвърне преценката на моя пациент до точката, в която той ще вземе медикаментите си, когато се прибере у дома - или даже ще реши да не ги приема, само че да вземе това рисковано решение с цялостна оценка на евентуалните последици. (Ако автономността значи нещо, това значи, че пациентите също имат право да вземат неприятни решения.) Лечението му, даже макар възраженията му, наподобява е в най-хубавия му интерес.

По-добра система за установяване дали пациентът би трябвало да бъде лекуван макар негово или нейно несъгласие, би било болнично чуване, в което комисия от лекари, експерти по нравственос и други съответни специалисти - всички от които ще бъдат самостоятелни от болничното заведение и не вземат участие в грижите за пациента - вземат участие в диалог с медицинския екип и пациента и фамилията на пациента. Провеждането на чувания на място ще форсира решенията и ще сведе до най-малко забавянето на лекуването. Комисията ще вземе окончателното решение.

Разбира се, на такава комисия ще би трябвало да бъде възложен имунитет от правна отговорност (както със съдиите в актуалната ни система), тъй че специалисти биха били подготвени да служат и да приказват искрено. Интересите на пациентите могат да бъдат предпазени, като се изисква от комисията да разгласява претекстовете си. Периодичните одити от регулаторен орган биха могли да подсигуряват, че разискванията на комисията дават отговор на медицинските и етични стандарти.

The Times се ангажира да разгласява до редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.